Елена Николай

 

Името на Елена Николай стои в историята на оперното изкуство непосредствено до имената на нейните съвременници Мария Калас, Рената Тебалди, Марио Дел Монако, Тито Гоби и Борис Христов, на които е дългогодишна равностойна партньорка на първата световна музикална сцена – „Ла Скала“ в Милано.

 

Елена Николай е артистичното име на Стоянка Николова. Родена е на 24 януари 1905 г. в Церово, близо до Пазарджик. Пее от дете, учи в Американския колеж в Самоков, където е звездата на училищните хорове и оперети. Започва да взима уроци по пеене при основоположника на нашата вокална школа Иван Вулпе, но не е приета в Консерваторията. Огорчена, заминава през 1928 г. за Америка при своя брат емигрант. Следва философия, работи и спестява пари, за да замине за Италия – родината на операта.

 

През 1929 г. се явява на приемен изпит в консерваторията „Джузепе Верди“ в Милано и е класирана на първо място сред 70 кандидати. Дипломира се с отличие през 1933 г. като ученичка на прочутия маестро Винченцо Питорио и дебютира с ролята на Азучена от „Трубадур“ на Верди на сцената на малкото градче Сало. През следващата 1934 получава шанса да участва на фестивала в чест на композитора Амилкаре Понкиели в Кремона, където изпълнява главните мецосопранови роли в „Джоконда“ и „Блудният син“ под диригентството на Тулио Серафин. Това е за Елена Николай трамплинът към големите сцени – първо „Сан Карло“ в Неапол, а скоро след това и „Ла Скала“ в Милано. До 1949 г. тя изнася с огромен уапех на миланската сцена 20 централни мецосопранови роли сред които: Еболи, Сантуца, Адалджиза, Улрика, Амнерис, Шарлота, Далила, Принцеса Де Буйон, Орфей, Клитемнестра.

 

През 1951 г. след скандал с италианския музикален критик Франко Абиати е наказана от дирекцията на Скалата с изключване от солистичния състав за три години. През този период Елена Николай започва интензивна гастролна дейност из Европа, Северна и Южна Америка. Жъне успехи в Чикаго, Далас, Ню Орлийнс, Лос Анджелис, Сан Франциско, Мексико Сити,  Монреал, Рио де Жанейро, Буенос Айрес, Хавана, Сантяго де Чили, Канада, Колумбия, Венецуела.

 

През 1954 Елена Николай се завръща триумфално в „Ла Скала“, където си партнира с Калас, Тебалди, Дел Монако, Ди Стефано, Карло Бергонци, Борис Христов, Тандреди  Пазеро. Призната е за най-добрият мецосопран на своето време.

 

Напуска оперната сцена през 1963 г. с ролята на Вещицата от „Хензел и Гретел“ на Хумпердинк. В периода 1963-1968 се снима в седем италиански филмови продукции на известни режисьори като Виторио Де Сика и Луиджи Филипо Д`Амико.

 

Елена Николай напуска този свят през 1993 г. в Дома за музиканти „Верди“ в Милано.