Петко Стайнов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

01.12.1896 - 25.06.1977

Казанлък, България

 

 

Петко Стайнов е български композитор, пианист, диригент, публицист и музикален обществен деец, представител на т.нар. "второ поколение" български композитори, един от основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933) и негов председател до 1944.

 

На 11 години ослепява напълно и постъпва в новооткрития през 1905 Институт за слепи в София, където учи флейта при Д. Хаджигеоргиев и Н. Стефанов, цигулка при Швертнер и хармония при Краус. Учи пиано при М. Бъчварова. През 1912 учи пиано при проф. Ан. Стоянов и участва дейно в хора и оркестъра на Института под ръководството на М. Шекерджиев и Н. Стефанов. Овладява Брайловия шрифт за слепи на български и немски език, с който си служи през целия живот.

 

След завършването на Института през 1915 се завръща в Казанлък, организира и дирижира хор, изявява се като пианист, написва първите си творби. Получава висше музикално образование в Германия в частен музикален лицей на д-р Менке и частна консерватория “Розановски” в Брауншвайг (1920­-21) и в Дрезденската консерватория (композиция при Ал. Ворф и пиано при Е. Мюнх). Завършва през 1923 и концертира в Германия като пианист. През 1924 се завръща отново в Казанлък, където създава самодеен оперетен театър, става член на Дружеството на българските слепи (по-късно Съюз на слепите в България), концертира като пианист в родния си град и в страната, включва се в музикалното дружество в града и организира хор и оркестър, които сам дирижира. През 1927 се установява в София и започва работа като лектор (договорен преподавател) по пиано в Института за слепи (до 1941). Известно време е председател на столичните хорове “Гусла” и “Родна песен”. Активно се включва в дейността на Дружеството “Съвременна музика”. През 1940 е избран за редовен член на Българската академия на науките и изкуствата. Въз основа на доклад-предложение на Добри Христов с Царски указ е назначен за Директор на Народната опера и поддиректор на Народния театър и за Председател на Държавната филхармония (до 1944). След 1944 заема отговорни постове: съветник по музикалните въпроси в Министерството на информацията и пропагандата (1945­-48); съветник първа категория по музикалните въпроси в Комитета за наука, изкуство и култура (от 1946); Директор на Института за музика (дн. сектор “Музика” в Институт за изкуствознание) ­ БАН (от 1948 до смъртта си). Многократно получава най-високи отличия.

 

Произведенията му са свързани с народната песенност и ритмика. Автор е на: 2 симфонии, 2 симфонични танца; 2 симфонични поеми и други концертни пиеси; на хорови песни и балади; няколко камерно-инструментални произведения и др. Утвърждава жанра на акапелната хорова балада в българската музика. Хоровите му песни като “Де бре, Димо” и “Изгреяло ясно слънце” и други са сред най-често изпълнявания репертоар на българските музиканти в страната и в чужбина. Още с първото изпълнение в София на 4 януари 1927 от Българската народна филхармония с диригент Т. Хаджиев “Тракийски танци” стават емблематични за българската музика.

 

Много от неговите статии, посветени на проблеми на българската музика и музикална култура и българския музикален стил, са отпечатани в отделен сборник.

 

 

Творчество

 

 

За симфоничен оркестър

 

Симфонии:

 

№1 (1945), №2 (1949).

Симфoнични сюити: “Тракийски танци” (1925); “Приказка” (1930)

Симфонични поеми: “Легенда” (1927); “Тракия” (1937)

“Балкан” ­ концертна увертюра (1936); Симфонично скерцо (1938); Младежка концертна увертюра (1953)

 

Хорови песни

 

За смесен хор:

 

“Тръгнала Лиляна” ­ китка (1915); “Сън сънувах” за соло тенор и см. хор, т. П. Яворов (1919); “Пусти, Димо”, “Де бре, Димо”, “Засвири, Димо”, т. К. Христов (1928); “Изгреяло ясно слънце” (1930); “Две коледарски песни” (1930); “Родино”, т. Ст. Поптонев (1957); “Моята Родина”, т. И. Бонев (1961)

Балади: “Урвич”, т. Н. Ракитин (1934); “Буйна Вита” (“Момини жалби), т. Тр. Кунев (1936); “Кум Герман”, т. Д. Панталеев (1953) “Другарят Антон”, т. И. Радоев (1954)

 

За мъжки хор:

 

“Тайната на Струма”, т. Т. Траянов (1932) ­ балада;Конници”, т. Н. Фурнаджиев (1933); "Сто двадесет души", т. П. П. Славейков (1934)

 

За жeнски хор:

 

“Ела се вие, превива”, т. Тр. Кунев (1931); “Три пътеки”, т. П. Лаловски (1961)

 

За детски хор:

 

“Коледарско хоро” (1929)

 

Избрана литература от Петко Стайнов

 

“Петко Стайнов за българската музикална култура” (С., 1967)

 

 

Избрана литература за Петко Стайнов

 

Венелин Кръстев - “Петко Стайнов” (С., 1957)

 

 

 

Източник: http://www.ubc-bg.com/bg/composer/250